САЙТЪТ СЕ МЕСТИ НА НОВ АДРЕС: WWW.CASTANEDA.FORUM.COOL

Последвайте ни във Facebook - Кастанеда, мистика и тайни


Кастанеда, мистика и тайни
  Кой е Карлос Кастанеда?

Карлос Кастанеда е американски писател и антрополог от южноамерикански произход. Роден в Перу, по-късно емигрира в САЩ, учи в Лос Анджелис и защитава докторат по антропология. През 1960 година, по време на следването си в университета на Лос Анджелис, пожелал да научи нещо повече за лечебните растения, използвани от индианците.

Решаваща за него била срещата му с дон Хуан Матус - магьосник (нагуал) от племето яки. През следващите години пише книги, в повечето от тях описва учението си при дон Хуан Матус. След време, Кастанеда основава Cleargreen Incorporated – организацията, създадена да разпространява богатото духовно наследството на шаманите от древно Мексико в съвременния свят.

Въпреки световната си известност, Кастанеда дава малко интервюта, избягва да се снима и не отговаря на критиките и нападките, че книгите и тезите му са измислица. Някои го отричат и обвиняват. Други го почитат, заради изключителния му писателски талант. Списание Times му посвещава цял брой.

Самият Кастанеда остава скромен до края на земния си път, следвайки учението на Дон Хуан и споделяйки своето знание в книгите си. Близките му твърдят, че Кастанеда не просто умира, а подобно на своя учител, изчезва, обгърнат от светлина, преминавайки в друго ниво на съзнание.

За заминаването на Кастанеда

Това изявление се публикува (22 юни, 1998 г.) в отговор на многочислените въпроси oтправени към Cleargreen във връзка с проявеното от страна на пресата внимание към Карлос Кастанеда:

Дон Хуан Матус въвежда своя ученик, Карлос Кастанеда в когнитивния свят на шаманите от древно Мексико. Карлос Кастанеда пише е писал подробно за обучението си при дон Хуан, по време на което дон Хуан му предава пътя на воина. За дон Хуан, воина е същество което живее живот изпълнен с изседване на безкрайните възможности на човешкото съзнание, които обикновено остават недокоснати, същество, което се впуска, когато времето дойде на окончателно пътешествие на крилете на съзнанието, към пълната свобода.

Дон Хуан описва тази възможност на ученика си: “воините могат да запазят своето съзнание, което обикновено се унищожава по време на умиране. В момента на преминаване, тялото в неговата цялостност е изпълнено със знание. Всяка клетка става съзнателна сама за себе си и в същото време съзнателна за цялостността на тялото.”

Карлос Кастанеда напусна света по същия начин, както неговия учител дон Хуан Матус: в пълно съзнание. В света на ежедневието не съществува описание съответстващо на подобно явление. За това поради изискванията на този свят - юридически и за архивни цели, Карлос Кастанеда бе обявен за умрял.

Карлос Кастанеда работи неуморно, с огромна грижа, за да направи достъпен света на магьосниците от древно Мексико и воинския път за всеки, който иска да учи. Напускайки света като самотен воин, в пълно съзнание, Карлос Кастанеда остави зад себе си знание достъпно за всеки, който желае да се отправи към безкрайните нива на съзнание достъпни за човешките същества. (с) Cleargreen Inc.

Книги на Карлос Кастанеда

Учението на дон Хуан (The Teachings of Don Juan) 1968
Една отделна реалност (A Separate Reality) 1971
Пътуване към Икстлан (Journey to Ixtlan) 1977
Сказания за силата (Tales of Power) 1974
Вторият пръстен на силата (The Second Ring of Power) 1977
Дарът на Орела (The Eagle's Gift) 1981
Огънят отвътре (The Fire from Within) 1984
Силата на мълчанието (The Power of Silence) 1987
Изкуството на сънуването (The Art of Dreaming) 1993
Активната страна на безкрайността (The Active Side of Infinity) 1997
Колелото на времето (The Wheel Of Time) 1998
Магическите движения (Magical Passes: The Practical Wisdom of the Shamans of Ancient Mexico) 1998
Шест обяснителни постановки (приложение към испанското издание на Дарът на Орела) 1981

Книги на Флоринда Донер, Тайша Абелар, Армандо Торес и Маргарет Кастанеда

Сънят на вещицата (The Witch's Dream), Флоринда Донер 1977
Шабоно (Shabono), Флоринда Донер 1982
Живот в сънуването (Being in Dreaming), Флоринда Донер 1991
Магическият преход: Пътешествието на една жена (The Sorcerer’s Crossing), Тайша Абелар 1992
Срещи с нагуала (Разговори с Карлос Кастанеда), Армандо Торес
Магическо пътуване с Карлос Кастанеда, Маргарет Кастанеда

Други книги

Дон Мигел Руис "Четирите споразумения"
Дон Мигел Руис "Овладяването на любовта"
Дон Мигел Руис "Отвъд страха"
Дон Мигел Руис и Джанет Милс "Гласът на Знанието"
Дон Мигел Руис и Мери Нелсън "Пророчествата на толтеките"
Алексей Ксендзюк "Виждането на нагуала"
Алексей Ксендзюк "Праговете на сънуването"
Алексей Ксендзюк "Неведомият човек"
Теун Марес "Толтекските учения - том 1"
Теун Марес "Толтекските учения - том 2"
Теун Марес "Толтекските учения - том 3"
Теун Марес "Толтекските учения - том 4"
Даниел Баконе "Тенсегрити и Паневритмия"
Арним Хамерщайн "Откровенията на един аватар от последователите на Кастанеда"
Илия Иванов "Карлос Кастанеда, учението на Дон Хуан и вярата на св. Киприян и Юстина"
Кристоф Бурсейе "Карлос Кастанеда: Истината за лъжата" (долнопробна критика)
Михаил Радуга "Извън тялото"
Андрей Реутов "Хакери на сънища"
Андрей Реутов "Хакери на сънища 2"
Андрей Реутов "Порталите към Вселената"
Робърт Монро "Трилогията: Пътуване извън тялото, Далечни пътувания, Безкрайно пътуване"


Коментар на Карлос Кастанеда по случай 30-тата годишнина от първото издание на книгата “Учението на Дон Хуан: Пътят на знанието на индианците яки” 1998 г.

Книгата “Учението на Дон Хуан: Пътят на знанието на индианците яки” беше публикувана за първи път в 1968 г.

По случай трийстата годишнина от това събитие ми се искаше да приведа някои пояснения по отношение на самата книга, както и да изкажа някои общи изводи по темата й, които направих до момента след дълги години сериозни и последователни разсъждения.

Тази книга стана резултат на моята антропологична полева работа, която проведох в щата Аризона и мексиканския щат Сонора. По времето на подготовката на дипломната работа за факултета по антропология към Калифорнииския университет в Лос Анжелис ( УКЛА ), ми се случи да се запозная със стар шаман, индианец от племето яки от мексиканския щат Сонора. Наричаха го дон Хуан Матус.

Аз се посъветвах с някои професори от факултета по антропология относно това дали мога да проведа антропиологични полеви изледвания, използвайки този стар шаман като източник на информация. Всички тези професори се опитаха да ме разубедят – те бяха уверени в това, че преди да започна полева работа, трябва да отделя основно внимание на необходимото изучаване на академичните предмети като цяло и на формалните аспекти на дипломната работа в частност – такива като устниите и писмените изпити.

Само че един професор, Клемент Мейгън, открито поддържаше моят интерес към полевата работа. Той се явява и човекът, на който трябва да благодаря за това, че ме вдъхнови за провеждането на полеви изследвания.

Той беше единственият, който ме подтикна напълно да се потопя в откриващтата се пред мен възможност. Неговото мнение се опираше на голям опит в полевата работа в качеството му на археолог. Той ми каза, че въз основа на своята дейност е открил колко важно е да не се губи време, тъй като под влияние на съвременните технологии и философски движения, от огромната и сложна преди съвкупност от знания на увяхващия свят остават все по-малко следи.

Като доказателство той приведе пример работата на някои именити антрополози от края на миналия и началото на нашия век, които макар и набързо, но методично са събирали големи обеми етнографски сведения за културата на американските индианци от прериите на Калифорния. Тяхното бързане е било оправдано, тъй като само за едно поколение всички източници на информация в болшинството от тези коренни култури се оказали унищожени – това особено е засегнало индианските култури в Калифорния.

По време на тези събития имах щастието да попадна на курс от лекции на професор Харолд Харфинкел от факултета по антропология в УКЛА. Той ме снабди с най-необичайната етнометодологична парадигма, в рамките на която практическите действия от обичайния живот на човек се оказват твърде сериозна тема за философски размишлиния, а всяко изследвано явление следва да се оценява в неговия собствен контекст и в съответствие със собствената му подредба и съгласуваност.

При необходимост от извеждане на някакви закони и правила, такива закони трябва да бъдат определяни като присъщи на самото явление. Поради тази причина практическите действия на шаманите, разглеждани в логическата последователност на системата от техните собствени определения и психичен склад, се явяват сериозен предмет на професионално изучаване.

Подобни изледвания не трябва да се опират на въведените априори теории или сравнения с материала, получен в рамките на други философски концепции.

Под влияние на тези двама учени аз все повече се потапях в своята полева работа. Благодарение на срещатата с тези професори в мен възникнаха две подбуждащи причини:

- първо, времето отпуснато ни за изучаване на мисловните процеси на коренните индиански култури стремително изтича и не бива да стоим на едно място, чакайки докато всичко това не загине в машината на съвременните технологии;

- второ, разглежданото явление, каквото и да било то, представлява само по себеси важна тема за изучаване и заслужава напрегнато внимание и сериозно отношение.

Аз така дълбоко се потопих в своята полева работа, че без съмнение разочаровах в крайна сметка имено тези хора, които ме вдъхновиха. В края на крайщата аз се оказах в поле, което не беше човешка територия. По същостта си моята работа излизаше извън рамките на антропологията, и на социологията, и на философията и на религията. Аз следвах собствените логически правила и закони на явленията, но вече не можех отново да се върна на безопасна почва.

В резултат поставих под заплаха всички свои усилия, тъй като не се вмествах в мерките на обичайните академични везни, които оценяваха стойността на тези усилия или липсата на такава.

Не поддаващото се на опростяване описание на смисъла на моята полева работа се свежда до това, че индианският магьосник от племето яки дон Хуан Матус ме запозна с познавателната система на шаманите от древно Мексико.

Под познавателна система, се разбират процеси отговарящи за осъзнаването в ежедневният живот, а също включващи в себе си паметта, преживяванията, възприятието и умелото владеене на всеки конкретен синтаксис.

По това време идеята за познавателната система представляваше за мен най-трудно преодолимия препъникамък. За мен, образовиният западен човек, беше непостижима самата мисъл за това, че познавателната система, така както беше определяна във философските разсъждения на нашето време, може да не се окаже еднообразно, всеобхватно свойство на цялото човечество.

Западният човек предпочита да смята, че културните различия са предизвикани от тънките особености на описанията на едни и същи явления, само че едва ли ще препише тяхната разлика в работата на паметта, преживяванията и възприятието, тъй като умелото владеене на езика представлява за него нещо съвсем различно от известните ни процеси. С други думи, за западния човек съществува само една познавателна система, представляваща всъщност група общовалидни процеси.

Но за магьосниците от линията на дон Хуан обаче, съществува познавателна система на съвременния човек и познавателна система на шаманите от Древно Мексико. Дон Хуан смяташе, че тези две форми представляват по същността си два принципно различни свята на ежедневния живот. В един момент, без да забележа, целта на моята работа се премести от просто натрупване на антропологични данни към усвояване на нови процеси на познанието в света на шаманите.

Истинското усвояване на подобна система от логически схващания изисква трансформация – съвършено различен отклик на света от ежедневния живот. Шаманите открили, че първоначалния удар от такава трансформация неизмено се проявава като интелектуална привързаност към нещо, което ти се струва просто спекулативен принцип, но притежава неочаквано могъщо скрито дейтсвие.

Дон Хуан превъзходно обясни това когато каза: “Светът на ежедневният живот никога не трябва да се възприема като някаква имаща власт над нас личност, способна да ни предпази или унищожи, защото полето на битка на човека не се явява борбата му с обкръжаващия свят. Неговото бойно поле се намира отвът хоризонта, в непостижима за обикновения човек област – на това място, където човек престава да бъде човек.”

Той поясни тези твърдения, добавяйки, че в енергиино отношение е съвършено необходимо човешките същества да осъзнаят, че единствено важно се явява тяхното стълкновение с безкрайността.

Дон Хуан не можа да сведе понятието “безкрайност” към по-достъпно определение. Той каза, че това понятие е несъкратимо в енергиен смисъл, то е нещо, което не трябва нито да се персонифицира, нито даже да се определя косвено, ако не се считат такива мъгливи понятия, като безкрайност или lo infinito.

В онзи миг аз даже не подозирах, че дон Хуан не просто ми излага привлекателна интелектуална концепция – той описваше част от онова, което наричаше енергийни факти. В неговото разбиране енергийните факти представляваха по същество тези изводи, до които стигаше той самия и другите шамани от неговата линия в резултат на използването на това, което те наричаха виждане.

Виждането представлява акт на непосредствено възприятие на протичащата във вселената енергия. Способността за такова възприятие на енергията, представлява сама по себеси една от кулминационите точки на шаманизма.

По думите на дон Хуан, задачата да ме запознае с познавателната система на шаманите от древно Мексико се решавала по традиционен начин – това означава, че всичко което той правеше с мен, е това, което в течение на дълги епохи е трябвало да изпита и всеки ученик на шаманите.

Усвояването на процесите на друга познавателна система винаги е започвало с привличане на цялото внимание на учениците към осъзнаването на факта, че всички ние сме същества вървящи към смъртта.

Дон Хуан и другите шамани от неговата линия смятаха, че пълното осъзнаване на този енергиен факт, на тази неподлежаща на опростяване истина, предизвиква преход към нова познавателна система.

Крайния резултат, към който се стремят шаманите като дон Хуан по отношение на своите ученици, се явява такова осъзнаване, което, независимо то простотата му, е много трудно достижимо: осъзнаването на това, че ние действително сме същества, на които предстои да умрат. По тази причина истинската битка на човека се заключава не в борбата му със своите събратя, а с безкрайността, което впрочем не е битка, а по същността си – мълчаливо подчинение. Ние трябва доброволно да се подчиним на безкрайността.

Съгласно описанията на магьосниците нашият живот се заражда в безкрая и завършва там, от където сме се появили – в безкрая.

Болшинството процеси описани от мен, в книгите публикувани по-рано, са свързани с естествените ми изменения като обществено същество под влияние на новия светоглед.

Това, което се случваше на моята полева работа представлявяше всъщност нещо повече от просто възможност да взаимствам процесите на нова, шаманска познавателна система – това стана настоятелна необходимост.

След моите многогодишни опити да запазя границите на моята личност неизменни, тези граници окочателно рухнаха. Ако моята борба за тяхното опазване се разглежда в светлината на намеренията на дон Хуан и шаманите от неговата линия, то тя беше просто безмислено действие. И все пак тя се оказа твърде важна за моята собствена потребност, съвпадаща с потребността на всеки цивилизован човек: да удържа границите на познатия свят.

Дон Хуан казваше, че крайъгълен камък на познавателната система на шаманите от древно Мексико се явява следния енергиен факт: всяка проява на космоса представлява всъщност форма на проява на енергията.

Изучавайки света от висотата на способността за непосредствено виждане на енергията, шаманите постигнали енергийния факт, заключаващ се в това, че целият космос се състои от две противоположни и едновремено взаимнодопълващи се сили. Те нарикли тези две сили одушевена енергия и неодушевена енергия.

Те видели, че неодушевената енергия не притежава осъзнаване. По определението на шаманите, съзнанието представлява по същността си вибриращо състояние на одушевената енергия. Дон Хуан казваше, че шаманите на древно Мексико били първите, които видели, че всички земни организми притежават вибрираща енергия. Те ги нарекли органични същества и видели, че тези организми сами определят свързаността и границите на тази енергия.

Освен това, те видeли, че някои конгломерати на тази вибрираща, одушевена енергия, също така притежават собствена свързаност, свободна от структурните връзки на организма. Тези конгломерати били наречени неорганични същества; шаманите ги описали като невидими за човешкото око, устойчиви единици сгъстена енергия – самоосъзнаваща се енергия, притежаваща единство, което се определя от съединяваща сила, различна от съединяващата сила на организмите.

Шаманите от линията на дон Хуан видели, че основополагащо състояние на одушевената, както органична, така и неорганична енергия, се явява превръщането на съвкупната енергия на вселената в сензитивни данни. В случая на органичните същества, тези чувства и данни след това се предават в система на тълкуване, която класифицира общия обем енергия и изработва особен отклик за всеки отдел от класификацията, по каквито и принципи да се провежда класифицирането.

Магьосниците твърдят, че в царството на неорганичните същества, сензитивните данни, в които тези същества превръщат пълната съвкупност от енергия, по определение също трябва да се изтълкуват, колкото и непостижима да би била за нас тази система на тълкуване.

По логическите разсъждения на шаманите, в случая с човешките същества системата на тълкуване на сензитивните данни се явява нашата познавателна система. Те се придържат към гледната точка, че дейността на нашата познавателна система може да бъде времено прекъсната, доколкото това е обикновена таксономична система, класифицираща реакциите в съответствие тълкуването на сензитивните данни.

Шаманите твърдят, че при такова спиране, човек е способен непосредствено да възприема текущата във вселената енергия. Магьосниците описват усещането на процеса на непосредствено възприемане на енергията като виждане с очите, въпреки че зрението участва минимално в този процес.

Непосредственото възприятие на енергията позволило на шаманите от линията на дон Хуан да видят човешките същества като конгломерати от енергийни полета, имащи външния вид на светещи сфери. Наблюдението на човешките същества от тази гледна точка позволило на шаманите да стигнат до поразителни енергитически изводи. Те видели, че всяко такова светещо кълбо, притежава индивидуална връзка със съществуващата във велената енергийна маса с непостижими размери; те нарекли тази маса тъмното море на осъзнаването.

Те открили, че всяка сияйна сфера е свързана с тъмното море на осъзнаването в определена точка, която свети още по-ярко от самата сияйна сфера. Шаманите нарекли тази точка на свързване събирателна точка, тъй като забелязали, че именно на това място протича актът на възприятие. В тази точка, съвкупният поток от енергия се превръща в сензитивни данни, след което тези данни се тълкуват от човека като обкръжаващ свят.

Когато помолих дон Хуан да ми обясни как протича процеса на превръщане на енергийния поток в сензитивни данни, той каза, че на шаманите им е известно само това, че огромната маса енергия, известна под името тъмно море на осъзнаването, снабдява човешките същества с всичко необходимо за трансформацията на енергията в сензитивни данни, само че едва ли някога ще ни се удаде да разгадаем подобен процес поради необятността на този изначален източник.

Единственото, което шаманите от древно Мексико са могли да постигнат, когато съсредоточили своето виждане върху тъмното море на осъзнаване, станало разбирането на това, че целият космос се състои от безкрайно дълги, светещи нишки. Шаманите ги описват, като запълващи всичко наоколо, но недокосващи се една друга светещи нишки. Те видели, че тези нишки са независими, макар и групирани в непостижимо огромни маси.

Покрай тъмното море на осъзнаването, шаманите забелязали и отделили още една такава маса нишки, която те нарекли намерение.

Действие, при което кой да е шаман съсредоточава вниманието си на подобна маса, нарекли възнамеряване.

Шаманите видели, че цялата вселена представлява по същността си вселена на намерението, а намерението за тях се явява еквивалент на разумността.

По такъв начин, за магьосниците вселената представлява всъщност вселена на висшия разум.

Окончателният извод, който влязъл в тяхната познавателна система се заключава в това, че самоосъзнаващата, вибрираща енергия е във висша степен разумна. Те видели, че в космоса именно масата на намерението отговаря за цялостното многообразие на вселената и всевъзможните изменения, които стават в нея. Тези процеси протичат не по вина на произволни обстоятелства или слепи случайности, а благодарение на възнамеряването на вибриращата енергия, на равнищито на потока на самата енергия.

Дон Хуан подчертаваше, че в ежедневия свят човешките същества използват намерението и възнамеряването по начина, според който интерпретират света.

Като пример, дон Хуан ми посочи факта, че моят собствен обичаен свят е подвластен не на моето възприятие, а на моето тълкуване на собственото ми възприятие.

Като пример, той използваше понятието вселена, което по това време имаше особена важност за мен. Той каза, че вселената представлява не това, което аз възприемам с органите на чувствата, тъй като нито зрението, нито слуха, нито вкуса, нито обонянието и осезанието могат да ми дадат и бегъл намек за това, какво е вселената.

Вселената възниква само в моето възнамеряване и за това, да я създам в него, на мен ми се налага съзнателно или неосъзнато да използвам всички свои познания на цивилизован човек.

Вселената се състои от светещи нишки – този енергиен факт заставил шаманите да стигнат до извода, че всяка от тези безконечно дълги нишки, представлява по същността си енергийно поле. Те забелязали, че светещите нишки, или по-точно енергийните полета с еднаква природа се сближават едно с друго и преминават през събирателната точка. Тъй като размера на събирателната точка е равен примерно на диаметъра на обикновена топка за тенис, количеството преминаващи през този участък енергийни полета е ограничено ( краен брой – бел.прев. ), макар и да се изчислява с милиони.

Когато шаманите от древно Мексико видели събирателната точка, те открили още един енергиен факт: въздействието на преминаващите през събирателната точка енергийни полета се превръща в сензитивни данни, след което тези данни се тълкуват в познавателната система на света на обикновения живот.

Шаманите приписали царящото сред човешките същества еднообразие на познавателната система на факта, че при всички представители на човешкия род, събирателната точка се намира в едно и също положение по отношение на сияйните енергийни сфери – на височината на лопатките и на разстояние на протегната ръка, до пределите на светещато кълбо.

Наблюденията на събирателната точка в процеса на виждане, довели шаманите на древно Мексико до още едно откритие: в състояние на обикновен сън, пределна умора или болест, а също и при употреба на психотропни растения, събирателната точка сменя положението си.

Магьосниците видели, че при преместване на събирателната точка към новото положение, през нея започва да преминава друг сноп енергийни полета; на събирателната точка й се налага да превръща тези енергийни полета в сензитивни данни, а след това да ги изтълкува, което довежда до възникване на друг, но не по-малко истински свят на възприятие. Шаманите се придържали към гледната точка, че всеки възникващ при този процес свят, се явява пълноценен свят, различаващ се от света на ежедневния живот, само че много подобен на него, доколкото в новия свят човек също може и да живее и да умре.

За такива шамани, като дон Хуан Матус, най-важното упражнение за развиване на възнамеряването се заключаваше във волевото премествае на събирателната точка, позволяващо достигането на определени позиции в общата съвкупност на конгломерата от енергийни полета, който представляваме.

Това означава, че за хилядолетия проби и грешки, шаманите от линията на дон Хуан открили, че в сияйното кълбо съществуват определени, ключови позиции, където може да се премества събирателната точка, в резултат на което, голям поток от енергийни полета води до появата на съвършено достоверен друг свят.

Дон Хуан ме увери, че възможността за пътешествие до всеки от тези светове и във всеки от тях, представлява енергиен факт и се явява вроден дар на всяко човешко същество. Той каза, че тези светове са предназначени за отговор на въпроси – нали понякога у нас възникват въпроси, настойчиво изискващи отговори – и за да може магьосник или обикновен човек да попадне в тези светове е достатъчно просто да се възнамери преместването на събирателната точка.

Друг проблем, свързан с намерението, но преминаващ на нивото на възнамеряване на вселената, бил за шаманите от древно Мексико този енергиен факт, че ние постоянно сме подложени на тласъци, пориви и изпитания от страна на самата вселена.

Това, че вселената като цяло представлява всъщност невероятно хищна структура, също било за тях енергиен факт, макар и тя да се явява хищна не в смисъла, който ние влагаме в това понятие, т.е. не в смисъл на разхищение, жестоко отношение или използване на другите в името на собствените цели.

За шаманите от древно Мексико, хищният характер на Вселената означавал, че възнамеряването на Вселената се заключава в това, непрестанно да подлага осъзнаването на изпитания.

Те видели, че Вселената създава милиарди органични и неорганични същества. Подлагайки всички тези същества на външен натиск, Вселената ги принуждава да усъвършенстват своето осъзнаване – по такъв начин Вселената се опитва да достигне до осъзнаване на самата себе си.

Следователно, окончателният въпрос в познавателната система на шаманите се явява въпросът за осъзнаването.

Дон Хуан Матус и шаманите от неговата линия наричаха осъзнаването акт на преднамерено осъзнаване на всички възможности на човешкото възприятие – и не просто тези възможности на възприятието, които се налагат от някаква отделна култура и които, съдейки по всичко, само ограничават възприятието на членовете на съответното общество.

Дон Хуан твърдеше, че освобождаването на възможностите на възприятие на човешките същества ни най-малко не засяга практичността на на поведението им.

В общи линии, практичността на поведението става извънредно важен въпрос, тъй като сега то се подчинява на нови ценности. Практичността става най-настоятелна необходимост.

Когато човек се освобождава от идеализма и несъществуващите цели, негова движеща сила става само практичността. Шаманите наричат това безупречност.

За тях да бъдеш безупречен означава да действаш не само по най-добрия начин, но и малко по-добре. Те свързваха безупречността с непосредственото виждане на протичащата във Вселената енергия; ако енергията тече по определен начин, то следването на този поток именно, означава за тях безупречност.

По такъв начин, практичността представлява всъщност този общ знаменател, ръководейки се по който шаманите посрещат енергийните факти от света на своята познавателна система.

Развитието на всички съставни части на познавателната система на магьосниците, позволило на дон Хуан и на всички шамани от неговата линия да стигнат до твърде странни енергитически изводи, които на пръв поглед изглеждат уместни само за тези магьосници и обстоятелствата от тяхното собствено съществуване, само че при внимателна оценка се оказват приложими за всеки от нас.

По думите на дон Хуан, кулминацията на търсенията на шаманите се явява нещо, което самият той смяташе за окончателен енергиен факт не само за магьосниците, но и за всички хора по света. Той наричаше това окончателно пътешествие.

Окончателнато пътешествие се заключава във възможността индивидуалното осъзнаване, развито до предела посредством личната връзка с познавателната система на шаманите, да преодолее обичайната граница на функциониране на организма като цялостна единица, т.е. да избегне смъртта.

Шаманите от древно Мексико разбираха такова висше осъзнаване като възможност на съзнанието на човешките същества да надмине всичко познато и да излезе на нивото на текущата във вселената енергия.

Шаманите като дон Хуан Матус, определяха своята задача като стремеж да се превърнеш в неорганично същество, т.е. в самоосъзнаваща се енергия, проявяваща се като цялостна единица, но лишена от организъм. Те нарекли този аспект на своята познавателна система тотална свобода – в това състояние осъзнатостта ( съзнанието ) се оказва освободена от ограниченията на обществения живот и синтаксиса.

Такива са общите изводи, които извлякох от необятната познавателна система на шаманите от древно Мексико. Години след излизането на бял свят на книгата “Учението на дон Хуан: Пътят на знанието на индианците Яки”, аз осъзнах, че дон Хуан Матус е предизвикал истинска революция в моята познавателна система.

В последвалите книги аз се опитвах да разкажа за тези събития, с помощта на които се осъществи този поврат в познавателната ми система. Отчитайки това, че дон Хуан ме запозна с жив свят, процесът на промени в такъв подвижен свят никога не спира.

По тази причина всички логически изводи представляват само запаметяващи устройства или операционни структури, изпълняващи ролята на трамплин за скок към нови хоризонти на познанието.